Историята на пул-билярда (pool) е свързана значително повече с работническата класа, отколкото историята на снукъра. Играта се развива в Америка като разновидност на великата английска игра снукър. Тя е модифицирана, за да отговаря на нуждите на американците, които искат бърза и лесна игра. Те правят масата с големи джобове, а правилата подпомагат играчите на масата. Ето защо играта е непредсказуема, но и няма имиджа на игра за джентълмени, който има снукъра.

В значителна степен това е неофициална игра, играна от известни и влиятелни личности и характери. Личности като Ралф Грийнлийф, който привличал жените с добрия си външен вид, както и младият феномен Уили Москони, са причината за издигането на играта до национална значимост. Популярната ежедневна игра до 80-те години на 20-ти век е 14.1, която по принцип означава, че се вкарват топки докато остане една, останалите се подреждат отново в триъгълника (с липсваща топка на върха му), разбиват се с останалата топка и продължавате да играете. Москони имал ненадмината серия от 526 като постижение и той спечелил 15 титли за периода 1940-1957 г. Москони, както и Джо Дейвис преди него, издига пул-билярда в Америка до нови висоти и предиз-виква масов интерес към него. Пулът е игра, в която изискването за непрекъснато вкарване на топки я прави не толкова непредсказуема и невъзможна за спечелване от по-слабите играчи – обикновено печели най-добрият играч. Ето защо се развива вариант с 9 топки, при който единствената топка, която се зачита, е деветата топка. В следствие играта вече не е толкова предопределена и ясна и всеки един има своя шанс. Започва раздвижване на нелегалните залагания с големи размери на залозите и така се появява хазартния имидж на пула. Играчи като Москони, които можели да вкарват много топки непрекъснато, печелят много пари от тази възможност и очевидно, рядко губели.
През 70-те години на 20-ти век се появяват разни индивиди, които издигат играта на ново ниво. “Минесота Фетс” (Дебелакът от Минесота) и “Фаст Еди” (Бързият Еди) са двама от харизматичните играчи, които нахлуват на сцената и предизвикват интерес. “Фаст Еди” допринася много за издигането на пула от недобрия му имидж, като той е прототип на героя на Пол Нюман от филма “Хъстлър” (Играчът - 1961 г.). Това довежда до края на хъстлърите (играчи, които играят специално, за да спечелят пари), тъй като хората стават параноични към тези, които искат да играят на пари. Това също така води до значителен интерес към играта. Започва издигането й, което продължава и през 80-те години.
В този период започват да играят и хора като Стив Мизерак, които не са склонни към игра на пари. Имиджът на пула като хазартна игра все още съществува и някои играчи, като Ефрен Рейс и Ърл Стрикланд, които са започнали като хазартни играчи, но са сменили имиджа си, допринасят за промяната. Все още популярната игра е 14.1, но турнирите и интересът се насочват към Девет топки, поради интереса на публиката и непредсказуемостта й – с появата на пула по телевизията, хората искат да гледат бърза игра, а не бавното и монотонно вкарване на топките в 14.1. Пулът започва да губи хазартния си имидж, но не и характера си.
80-те години на 20-ти век са златната ера на пула и светът видя появата на много звезди в играта. Ник Варнър, Си Джей Уили, Ърл Стрикланд, Джони Арчър и много други започват да предизвикват звездите в изумително модната игра в Америка. Вторият филм с Пол Нюман и младата нова звезда Том Круз излиза по екраните през 1986 г. и представя сместта от хазартни играчи и вече същесвуващата турнирна игра. Това се посреща с нов взрив на популярност и с откриването на стотици нови билярдни зали .
По мнението на Ева Матая, жена-играч от Швеция, “доста хора се превърнаха в милионери по това време”. Но с промоцирането на играта и международното и представяне, младежите започват да се включват в играта като хазарта й се замества от организирани турнири и асоциации, чиято цел е да се запази имиджа й добър, за да се задържи интереса. През 90-те години Англия започва чрез нейната “Скай ТВ” да излъчва редовно по телевизията играта “Девет топки”. И зрителят хареса това, което вижда. Клубовете започват да поставят маси по американски стандарт и пазарът се разраства. През 1999 г., на световния шампионат в Кардиф, Бари Хърн включва пробно “Девет топки” и англичаните са заинтригувани от по-гледаемата версия на снукъра. Също така, купа “Москони”, алтернативно разигравана между най-добрите европейски и американски играчи, не престава да завладява интереса на зрителите и получава добър рейтинг по “Скай ТВ”. Играчите на снукър също оценяват играта и играчи като Стив Дейвис и Джими Уайт, които открито харесват играта, вземат участие в турнири, които привличат вниманието на любителите на снукър дори повече от турнирите по снукър, поради бързия ход и интересните играчи.